Пита ли сте се как работят плъзгащите  се врати, които се отварят сами? Този въпрос ме преследва от дете. Когато пораснах си измислих отговор, както предполагам правят повечето от вас. Елементарно е: има фотоклетка, която разбира, кога стоя пред вратата и дава сигнал, кога вратата да се отвори. Това обяснение обаче не отговаря на всички въпроси: Какво е фотоклетка? На кого дава сигнал? Как се задвижва вратата? В крайна сметка не е важно, дали този отговор е изчерпателен или дори верен, важното е да има обяснение. По същия начин си обясняваме как действат ключовете за включване и изключване на алармата при колите, парктроника  и много други от ежедневните удобства на съвременния живот.

Мисълта за вратите ме навестява и когато се опитам да обясня какво е това дигитално изкуство. Общото между дигиталното изкуство и вратите, които се отварят сами, е същото като общото между класицизма и руините. В картините на класицизма неминуемо има руини и природа. Защо е този интерес към развалините? Не само този период е концептуално свързан с преоткриването на античността – древните руини просто са били  навсякъде в Италия през 17-18ти век. Това е била типична гледка, тъй като археологията и реконструкцията още не са били така разпространени. Художника  се разхожда из полето и вижда руини, овчари и залез. О, колко красиво!, си казва и го скицира. Той отразява заобикалящата го действителност.

Какво е това, което заобикаля съвременния човек? Врати, които се отварят сами, екрани и дистанционни управления. Художника се разхожда из мола и хоп – закачалки за дрехи, която движи дрехите посредством конци. О, колко интересно! Дали да не го свържа с манипулативната политика на медиите, казва си и построява социално критична инсталация на тема „Медийната кукла на конци”.   

Навлизането на високи технологии в ежедневието променя начина, по-който зрителят възприема света. Логично е и изкуството да се промени. Част от по-възрастната аудитория се чувства откъсната от това, което вижда в галерите за съвременно изкуство. До голяма степен проблемът е в това, че тя се чувства откъсната и от технологиите в ежедневието си. Така че: Как всъщност работят самоотварящите се врати?

На една от последните изложби на дигитално изкуство, на която бях, наблюдавах много интересна ситуация. Момче на видими дванайсет години стоеше пред  една от видео-работите. Тя представляваше документален филм, направен на колажен принцип от снимки на интернет страници. Скоро на момчето му омръзна съдържанието и започна да докосва екрана и да се опитва да смени страницата. След като установи, че това не работи, бързо премина към следващата работа. Това е поколението, което може и да не разбира точно как работи тази технология, но вече интуитивно я ползва и търси. Това е неговата обкръжаваща действителност. Публиката винаги реагира на обкръжаващата я действителност – младите на едно, възрастните на друго.

Но как всъщност работят самоотварящите се врати? Измисленият, неточен отговор вече не ми е достатъчен. Като съвременен художник ми трябва и познанието за точната технология, която управлява процеса. Мнозина си казват – много е сложно, това е висока технология. Да, но и не: Този огън вече е откраднат от боговете благодарение на Ардуино. Тази малка, достъпна като цена платка-микроконтролер е изгубената брънка от веригата на обяснението. Ардуино изпълнява ролята на "мозъка" на роботи и интерактивни проекти, може да "усеща" заобикалящия го свят с помощта на различни сензори като звук, светлина, докосване, движение  и да реагира на промени в заобикалящата среда като задвижва електромотори и командва уреди, издаващи звук или светлина. С негова помощ е възможно да направиш така, че плъзгащите врати да се отварят сами.

Вече няма нужда от тайна, мистерия и измислени обяснения. Има поле за действие. За да работим като съвременни художници, трябва да сме адекватни на заобикалящата ни действителност. Живеем в дигиталната ера и за да не изтървем следващия зрител, за когото червен бутон, пускащ видеото в една инсталация, е не по-вълнуващо от дистанционното на телевизора, е важно да разширим познанията си. Ако се чудите от къде да започнете, тук, тук и тук се намират част от платформите с отворен код, а тук са началните курсове. Разбира се, вариантите са много и е трудно да се каже, от къде е най-добре да започнете. По-важното е обаче да се започне от някъде.

използвани материали:http://www.arduino.cc/playground/Bulgarian/KakvoeArduino

от Албена Баева