Runabout project @ After Art

(download)

19ти декември 2010 от 20:00 часа е последното шоу за тази година.Албена Баева и Сергей Глинков ще импровизират в “Да изсвириш Бержерон” в клуб After Art на ул. Искър 11 в София.

19th of december 2010 at 20:00h is the last show for this year. Albena Baeva and Segey Glinkov will improvise “Playing the Bergeron” at the bar After Art, str. Iskar 11, Sofia.

още на/ more at: runabout project

Изкуство от отпадъци

(download)

„Живеем във време на боклук” казва Ха Шулт, когато разполага хиляда човешки фигури направени от отпадъци на различни места по света. Работата напомня на глинената китайска армия намерена при гробницата на император Кин Ши Хуанг. Едната масовка от изкуствени хора възхвалява силата и военната мощ на една династия. Другата апелира към формиране на общественото екологично съзнание.

Изкуство от боклук е съвременна тенденция, чиито корени произлизат от началото на миналия век. Докато днес тя се свързва с екологично мислене, преди е била ексцентрична проява на художници от ранга на Пикасо, Салвадор Дали и Франсис Пикабиа. Боклукът като изходен материал е намерен обект. Началото на изкуството от намерени обекти поставя Дюшамп с работата си „Фонтан”, състояща се от писоар с надпис „R.Mutt”. Неговата „шега” се подема от ДАДА, Флуксус и Поп арт, които развиват принципа на намерения обект. Автори като Джозеф Бойс, Анди Уорхол или Ман Рей са сред поддръжниците на идеологията на намерените предмети. Писоар, мъртъв заек, филц и мас са тук, за да ни излекуват, да ни демонстрират ограничеността в мисленето за изкуство и да отворят съзнанието на зрителя.

Аналогът на намерените обекти във видеоарта са намерените кадри. Това са кадри, които не са заснети от автора. Извадени от своя контекст, те се превръщат в нова работа, носител на друг смисъл. В музиката намерен звук е шума от колите или запис от клаксон, които могат да станат част от музикално произведение.

„Не гази тревата” на Джейми Хеймбух представлява поляна с трева направена от рециклиран метал от контейнери и е с ясно екологично послание. Автори като Омер Фаст със CNN-Concatenated и Джоан Гримонпрез с Dial History монтират материали от телевизионни новини и предавания, като по този начин насочват своята критика към обществото, погълнато от страхове. Сайака Ганз използва изцяло естетичната характеристика на даден рециклиран материал, за да създадат феерия от форми. Автори като Трейси Емин търсят своята история в собственото си легло или каквото е останало там. Всеки един боклук е част от случка – пица с приятели, драматично уиски или счупена бутилка, презерватив и потни чаршафи. Всяка частичка е доказателство за нещо, което се е случило някъде, а колажът от тези частички е там, за да създаде нова история.

Да работиш с намерен обект, кадър или боклук е само по себе си концептуален акт, който разкрива друг смисъл зад изходния материал. Боклукът може да бъде използван като суровина, вдъхновение, кауза или история. За едни това е евтино и достъпно, за други е начин да преоткрият своята история, трети в този контекст критикуват обществото и неговото свръх-консуматорство. В ера, в която реалити шоу е начин да се забавлява обществото, веществената реалността на материала, идващ от отсрещната кофа за боклук, не е за подценяване.

Да работиш с намерени предмети като боклуци или кадри крие специфична естетика, свързана с присъствие, документалност и истинност. Тези предмети обикновено са износени, с белези от предишното им съществуване. Боклукът е част от нечие присъствие и в смачканата си форма крие история. Няма значение, че кадърът от новините е използван в друг контекст – той влияе със своята документалност. Новините са част от реалността, а боклукът – от ежедневието.

Съвремието е толкова претрупано от предмети, че понякога няма пространство за нови идеи. Често художниците изравят стари модели от преди 20 години и ги реанимират за нов живот. Навлизането на дигиталните технологии размива разликите между оригинал и репродукция. С развиването на информационните база-дани и достъпността до тях, оригиналността на всяка една нова идея е поставена под съмнение. Някой на другия край на света вече е направил твоята творба. В опита си да избегнат този риск много от авторите създават произведенията си като част от течение, цитирайки чужда работа. Така съвремието бива затворено в постоянен цикъл от преосмисляне и критика на едни и същи класически произведения, където авторството не е от значение. След 20, 40 или 50 години може би освен боклук – този от кофите по улиците или този от историята – няма да съществува друг материал за създаване на изкуство. В такъв случай не е лоша идея вместо да се цитира, да се рециклира.

Източници на снимките:

http://www.webdesignerdepot.com/2009/12/non-trashy-recycled-and-trash-art/

http://www.secession.at/art/2006_ipo_e.html

http://www.artknowledgenews.com/Johan_Grimonprez.html

http://www.list.co.uk/article/26291-johan-grimonprez-dial-h-i-s-t-o-r-y/

Направи си сам изкуство

от Албена Баева

Да правиш изкуство е изкуство. Защото изкуството има обратна страна и тя е финансова. Преоскъпени материали, надути бюджети и неподходящи инструменти рискуват да убият всяка идея в зародиш. Do it yourself (DIY) е решението, което може да превърне много от тези идеи в потенциално изкуство.

Принципът „направи си сам”[*] ни връща към стари модели на лично участие и ползване на умения в поддържането на къща или апартамент, правенето на дрехи, поддържането на кола, компютри, уеб сайтове. В субкултурата на пънка „направи си сам” естетиката е свързана с пънкарската идеология на антиконсуматорство като отказ от нуждата да купуваш продукти или да използваш съществуващи системи и процеси. От 70те години насам нашумели пънк групи започват да записват своята музика, да продуцират албумите си и да правят концерти в мазета вместо на по-традиционни места. По този начин те избягват спонсорирането през корпорации и осигуряват свободата на изпълнението си.

В DIY, културата на „направи си сам”, са важни достъпността на материалите, технология и цена. Тя дава свободата да направиш това, което искаш, по начин, съобразен с индивидуалните ти нужди, без ограниченията, наложени от големи монополизиращи компании, които диктуват цената и стила на свободата да бъдеш различен. С развитието на технологиите в категорията „направи си сам” влизат не само традиционни умения като занаятчийство, шивачество, дърводелството, но и нови умения, свързани със заобикалящите ни уреди и машини. При DIY-електрониката например, базови познания по електроника могат да са достатъчни, за да направиш по- мощна саунд система за колата си или да накараш телефона си да изключва кафе-машината. Принципът „направи си сам” прави хоби роботиката достъпна за обикновения потребител.

Благодарение на практики като Open Source Software много от high-tech продуктите стават достъпни и разбираеми за по-голям кръг от хора. Отвореният код е метод за развиване на софтуер, който ползва възможностите на бързата и лесна интернет комуникация и прозрачността на процеса. Кодът на програмата не е заключен, той може да бъде видян, променян и подобряван от различни потребители. Предимствата на отворения код са по-голяма надеждност, гъвкавост, по-ниската цена и липсата на зависимост от алчни производители. Тайната на съвременната „висока” електроника е недостъпната технология, чийто процес на създаване е непонятен за крайния купувач. Развенчаването на тази технология дава в ръцете на обикновените потребители възможността да я използват, за да създават приложенията и продуктите, от които се нуждаят, но нямат финансовата възможност да имат. Като отплата те могат да споделят своята разработка и така да допринесат за развитието на общия продукт.

А къде във всичко това е изкуството? Представата за съвременния художник като концептуалист е широко разпространена. Според нея той изготвя идеята и плановете за дадена работа, която после се изпълнява от подизпълнители или от екип от наети специалисти. По този начин художникът е освободен от тежката и мръсна работа в неговото ателие и е по-скоро архитект на своя продукт. Той не е част от производството на творбата, а е само автор на нейния дизайн. Често, вместо да представя завършен продукт, художникът е принуден да представи идеята си без нейното цялостно изпълнение. Принудата е финансова, защото изпълнението е скъпо. Тази практика е приета и нормална, но обърква причината и следствието при създаването на една работа и авторът е лишен от възможността да експериментира с материала.

За да намери субсидии за своя продукт, творецът трябва да напише проект, в който да заложи всичко от идея, схема на развитие до подробен бюджет, които в последствие трябва да бъдат спазени с голяма точност. Последвалият процес на производство може да отнеме няколко месеца, година или повече. Авторът трябва да се съобразява с бюджет, който е писал, без реално да е бил в процес на производство. В последствие му се налага да се откаже от много експерименти и проби, защото не може да си ги позволи. Само опитни професионалисти могат да се справят добре с тази задача. Повечето се отказват още в началото, защото си отказват човешкото право да грешат.

Идеите често са по-големи от джоба, а изискването за формален професионализъм ги оскъпява допълнително. Например, ако един автор има идея за видео арт филм, на него му е необходим филмов екип от професионалисти, осветление, техника. Всичко това струва скъпо. Като начало обаче може да изпробва домашна любителска камера и средностатистически компютър с базов монтажен софтуер. Ами какво ще кажете за интерактивна инсталация? Все нови думи, форми на изкуство, които предполагат high-tech разработки. Благодарение на платформи с отворен код като Arduino, Pure Data или Processing, свързването на сензор към компютър е разбираемо за тийнейджър от кръжока по хоби роботика. Защо не и за художник?

Този съвременен подход е изход от финансовата дупка, в която обикновенно се намира авторът. Изход е от ограничаващите изразни средства, които са направени за комерсиалния пазар и се използват например за произвеждането на банери, а не за изкуство. Употребата на еднакви програми със сходни функции води до доста голяма материална прилика между работите на различни художници, а тяхното „творчество” се свежда до по-добрите умения в боравене с дадената програма.

Преди скулпторите са започвали своето обучение като първо са изработвали длетата, с които ще работят, живописците са забърквали боите си и всеки е имал тайна съставка при изработката, което го е отличавало на пазара. Днес длетата и боите са изместени от компютри и програми. DIY-електрониката и Open source платформите дават възможност кодът да бъде променян и по този начин да се изгради уникален индивидуален инструмент. Това може да е изхода от повтаряемостта и репродукционния характер на дигиталните технологии и определено е хвърлена ръкавица в двора на съвременното изкуство.

Използвани материали:

http://en.wikipedia.org/wiki/Do_it_yourself

http://en.wikipedia.org/wiki/DIY_ethic

http://www.opensource.org/

* DIY = do it yourself – от анг.език „напрвави си сам”.