Миналата седмица гледах Moneyball. Гледах филма, защото се разказваше за първата компютъризирана система за анализ на бейзбол играчи в Америка, която е изпробвана в първенство и се е доказала като много печеливша. Това което ме впечатли в него беше една пластмасова чаша. В този филм всеки от треньор до мениджър на отбора носеше със себе си пластмасова чашка, в която плюеше. Предполагам това е любопитна подробност, която идва от реалния живот, а не е филмова измислица. Явно в бранша навика да плюеш е толкова силен, че се е наложило да въведат подобни мерки.У нас имаме подобен навик, но той е по-скоро вербален отколкото физически. В нашето общество да плюеш на улицата се счита за крайно невъзпитано, но да плюеш вербално е добре дошло - някои даже го смятат за форма на критика. Всъщност то си е плюене, нещо като характерна черта, която може да бъде обяснена с прехода, бедността, оцеляването, трудното ежедневие и негативната среда, в която живеем. Истината е, че сами сме влезли в капана.Когато се коментира изложба например оставаш с впечатлението, че никъде нищо интересно не се случва. Имало само една работа, която ставала, но всичко друго ... Не знам от къде идва илюзията да мислим, че в публичното пространство може да се показва само гениално изкуство. Може би е от образованието ни или от липсата на достатъчно жива и активна култура.Налага се представата, че ако не си Пикасо, по-добре е да си стоиш вкъщи, защото не ставаш. А ако случайно се осмелиш да излезеш на светло, ще плюем, защото не си гений и нямаш право да ни занимаваш със себе си. Истината обаче е, че много от “гениите” са признати след смъртта си и че обществото навремето ги е неглижирало. Също е истина, че от времето на Пикасо е имало хиляди добри и недобри художници, които са показвали творчеството си. Това, че всеки знае кой е Пикасо, е предимно заради добрата рекламна кампания. Когато пътувам, ходя в колкото мога повече музеи и галери. Това лято на огромната изложба на берлински художници “Based in Berlin”, помещаваща се в четири различни сгради, видях две работи, които си струваха. Но как си струваха! Все още ги помня. А това определено е нещо. Не е нужно да харесаме всичко, което ни се предлага. Да очакваме подобно нещо е наивно. Но пък е ненужно и да задушаваме всичко ново и неразбрано с негативизъм. За новата година си пожелавам да се сдобием с по една пластмасова чашка, в която да изхрачим жлъчта си и когато се наплюем, да критикуваме градивно и положително.
Как се прави изкуство в България? Има ли публика, има ли финансово обезпечeние, как стоят нещата с местата за излагане на изкуство? С тези и подобни въпроси се сблъсквам по време на интервюта, когато чета блогове, в лични разговори с други художници и по време на дискусии на тема изкуство. Отговорите са лесни: много трудно, не, не и няма. Но ако действително е така, то тогава как ще отговорим на логично последвалия въпрос: “А защо го правите тогава?” Отговорът отново е лесен: “Именно защото няма.” В тази връзка имам любим цитат от книгата “Понеделник започва в събота” на братя Стругатски. Той звучи горе-долу така: двама от героите се опитват да решат една задача, но не могат и един друг се наричат глупаци. Минава трети, който ги пита защо така се нагрубяват. Обясняват му и той възкликва: “Но тази задача няма решение!”“Знаем - отвръщат двамата в един глас, - именно за това се опитваме да я решим!”Първият пърформанс с Runabout project протече по следния начин: трябваше да сме част от Sofia Underground Fest и да направим пърформанс в двора на НБУ заедно с още няколко студентски групи. Четири часа преди началото директорът на университета пусна заповед, че забранява фестивала. Като причина изтъкваше, че художниците не искали да си махнат скулптурите - които не са част от фестивала - от зелените площи в двора. Истинската причина - оказа се - беше, че директорът бил в спор с художествения департамент. Организаторите на фестивала бяха в патова позиция. Вече бе твърде късно да се прави промяна и да се мести публиката, но решиха да не се отказват. Ние застанахме зад тяхното решение и преместихме събитието с няколко часово закъснение. Публиката беше страхотна, изчака търпеливо и ни подкрепи напълно. Припомняше се времето, в което цели концерти на Кирил Маричков са били местени от центъра на София в Красно село и то без мобилни телефони. Като резултат на цялото това фиаско двама души от моя екип се отказаха от проекта.Runabout project обаче не се отказва вече три години и 13 пърформанса. Миналият петък на 16-ти декември нашето 14-то изпълнение трябваше да се състои в студио 2 на БНР. В четвъртък следобед директорът на БНР издаде заповед и ограничи нашата публика дотолкова, че на практика отвън щяха да останат повече от половината хора, дошли да видят и да чуят какво правим. Като причина беше изтъкнато, че публиката е съставена предимно от пънкари и щяла да съсипе залата. Истинската причина - оказа се - е, че Alarma Punk Jazz има търкания с ръководството на радиото. Организаторите на събитието не се отказаха и успяха да сменят мястото в последния момент. Трябваше да направим “ДНК на думите” в Чешкия културен институт, за да може всеки, който иска да влезе и да ни слуша. Ние ги подкрепихме. Вчера почина Вацлав Хавел. Поради траур Чешкият културен център може да преустанови дейността си и да затвори врати за определен период от време. Днес трябваше да вземем поредното решение, дали да се откажем или отново да направим промяна в организацията на нашия пърформанс в последния момент и да рискуваме да разгневим публиката. Избрахме да не се отказваме. Заповядайте на 22.12.2011, четвъртък, от 21:30 в кино “Влайкова” на ул. “Иван Асен” 11 на “ДНК на думите”, 14-тия пърформанс на Runabout project.Ние ще продължим да правим това, което ни харесва - изкуство в България - макар и без финансово обезпечeние и достатъчно подходящи места. Има ли публика?
„Живеем във време на боклук” казва Ха Шулт, когато разполага хиляда човешки фигури направени от отпадъци на различни места по света. Работата напомня на глинената китайска армия намерена при гробницата на император Кин Ши Хуанг. Едната масовка от изкуствени хора възхвалява силата и военната мощ на една династия. Другата апелира към формиране на общественото екологично съзнание.
Изкуство от боклук е съвременна тенденция, чиито корени произлизат от началото на миналия век. Докато днес тя се свързва с екологично мислене, преди е била ексцентрична проява на художници от ранга на Пикасо, Салвадор Дали и Франсис Пикабиа. Боклукът като изходен материал е намерен обект. Началото на изкуството от намерени обекти поставя Дюшамп с работата си „Фонтан”, състояща се от писоар с надпис „R.Mutt”. Неговата „шега” се подема от ДАДА, Флуксус и Поп арт, които развиват принципа на намерения обект. Автори като Джозеф Бойс, Анди Уорхол или Ман Рей са сред поддръжниците на идеологията на намерените предмети. Писоар, мъртъв заек, филц и мас са тук, за да ни излекуват, да ни демонстрират ограничеността в мисленето за изкуство и да отворят съзнанието на зрителя.
Аналогът на намерените обекти във видеоарта са намерените кадри. Това са кадри, които не са заснети от автора. Извадени от своя контекст, те се превръщат в нова работа, носител на друг смисъл. В музиката намерен звук е шума от колите или запис от клаксон, които могат да станат част от музикално произведение.
„Не гази тревата” на Джейми Хеймбух представлява поляна с трева направена от рециклиран метал от контейнери и е с ясно екологично послание. Автори като Омер Фаст със CNN-Concatenated и Джоан Гримонпрез с Dial History монтират материали от телевизионни новини и предавания, като по този начин насочват своята критика към обществото, погълнато от страхове. Сайака Ганз използва изцяло естетичната характеристика на даден рециклиран материал, за да създадат феерия от форми. Автори като Трейси Емин търсят своята история в собственото си легло или каквото е останало там. Всеки един боклук е част от случка – пица с приятели, драматично уиски или счупена бутилка, презерватив и потни чаршафи. Всяка частичка е доказателство за нещо, което се е случило някъде, а колажът от тези частички е там, за да създаде нова история.
Да работиш с намерен обект, кадър или боклук е само по себе си концептуален акт, който разкрива друг смисъл зад изходния материал. Боклукът може да бъде използван като суровина, вдъхновение, кауза или история. За едни това е евтино и достъпно, за други е начин да преоткрият своята история, трети в този контекст критикуват обществото и неговото свръх-консуматорство. В ера, в която реалити шоу е начин да се забавлява обществото, веществената реалността на материала, идващ от отсрещната кофа за боклук, не е за подценяване.
Да работиш с намерени предмети като боклуци или кадри крие специфична естетика, свързана с присъствие, документалност и истинност. Тези предмети обикновено са износени, с белези от предишното им съществуване. Боклукът е част от нечие присъствие и в смачканата си форма крие история. Няма значение, че кадърът от новините е използван в друг контекст – той влияе със своята документалност. Новините са част от реалността, а боклукът – от ежедневието.
Съвремието е толкова претрупано от предмети, че понякога няма пространство за нови идеи. Често художниците изравят стари модели от преди 20 години и ги реанимират за нов живот. Навлизането на дигиталните технологии размива разликите между оригинал и репродукция. С развиването на информационните база-дани и достъпността до тях, оригиналността на всяка една нова идея е поставена под съмнение. Някой на другия край на света вече е направил твоята творба. В опита си да избегнат този риск много от авторите създават произведенията си като част от течение, цитирайки чужда работа. Така съвремието бива затворено в постоянен цикъл от преосмисляне и критика на едни и същи класически произведения, където авторството не е от значение. След 20, 40 или 50 години може би освен боклук – този от кофите по улиците или този от историята – няма да съществува друг материал за създаване на изкуство. В такъв случай не е лоша идея вместо да се цитира, да се рециклира.
Източници на снимките:
http://www.webdesignerdepot.com/2009/12/non-trashy-recycled-and-trash-art/
http://www.secession.at/art/2006_ipo_e.html
http://www.artknowledgenews.com/Johan_Grimonprez.html
http://www.list.co.uk/article/26291-johan-grimonprez-dial-h-i-s-t-o-r-y/
от Албена Баева
Да правиш изкуство е изкуство. Защото изкуството има обратна страна и тя е финансова. Преоскъпени материали, надути бюджети и неподходящи инструменти рискуват да убият всяка идея в зародиш. Do it yourself (DIY) е решението, което може да превърне много от тези идеи в потенциално изкуство.
Принципът „направи си сам” ни връща към стари модели на лично участие и ползване на умения в поддържането на къща или апартамент, правенето на дрехи, поддържането на кола, компютри, уеб сайтове. В субкултурата на пънка „направи си сам” естетиката е свързана с пънкарската идеология на антиконсуматорство като отказ от нуждата да купуваш продукти или да използваш съществуващи системи и процеси. От 70те години насам нашумели пънк групи започват да записват своята музика, да продуцират албумите си и да правят концерти в мазета вместо на по-традиционни места. По този начин те избягват спонсорирането през корпорации и осигуряват свободата на изпълнението си.
В DIY, културата на „направи си сам”, са важни достъпността на материалите, технология и цена. Тя дава свободата да направиш това, което искаш, по начин, съобразен с индивидуалните ти нужди, без ограниченията, наложени от големи монополизиращи компании, които диктуват цената и стила на свободата да бъдеш различен. С развитието на технологиите в категорията „направи си сам” влизат не само традиционни умения като занаятчийство, шивачество, дърводелството, но и нови умения, свързани със заобикалящите ни уреди и машини. При DIY-електрониката например, базови познания по електроника могат да са достатъчни, за да направиш по- мощна саунд система за колата си или да накараш телефона си да изключва кафе-машината. Принципът „направи си сам” прави хоби роботиката достъпна за обикновения потребител.
Благодарение на практики като Open Source Software много от high-tech продуктите стават достъпни и разбираеми за по-голям кръг от хора. Отвореният код е метод за развиване на софтуер, който ползва възможностите на бързата и лесна интернет комуникация и прозрачността на процеса. Кодът на програмата не е заключен, той може да бъде видян, променян и подобряван от различни потребители. Предимствата на отворения код са по-голяма надеждност, гъвкавост, по-ниската цена и липсата на зависимост от алчни производители. Тайната на съвременната „висока” електроника е недостъпната технология, чийто процес на създаване е непонятен за крайния купувач. Развенчаването на тази технология дава в ръцете на обикновените потребители възможността да я използват, за да създават приложенията и продуктите, от които се нуждаят, но нямат финансовата възможност да имат. Като отплата те могат да споделят своята разработка и така да допринесат за развитието на общия продукт.
А къде във всичко това е изкуството? Представата за съвременния художник като концептуалист е широко разпространена. Според нея той изготвя идеята и плановете за дадена работа, която после се изпълнява от подизпълнители или от екип от наети специалисти. По този начин художникът е освободен от тежката и мръсна работа в неговото ателие и е по-скоро архитект на своя продукт. Той не е част от производството на творбата, а е само автор на нейния дизайн. Често, вместо да представя завършен продукт, художникът е принуден да представи идеята си без нейното цялостно изпълнение. Принудата е финансова, защото изпълнението е скъпо. Тази практика е приета и нормална, но обърква причината и следствието при създаването на една работа и авторът е лишен от възможността да експериментира с материала.
За да намери субсидии за своя продукт, творецът трябва да напише проект, в който да заложи всичко от идея, схема на развитие до подробен бюджет, които в последствие трябва да бъдат спазени с голяма точност. Последвалият процес на производство може да отнеме няколко месеца, година или повече. Авторът трябва да се съобразява с бюджет, който е писал, без реално да е бил в процес на производство. В последствие му се налага да се откаже от много експерименти и проби, защото не може да си ги позволи. Само опитни професионалисти могат да се справят добре с тази задача. Повечето се отказват още в началото, защото си отказват човешкото право да грешат.
Идеите често са по-големи от джоба, а изискването за формален професионализъм ги оскъпява допълнително. Например, ако един автор има идея за видео арт филм, на него му е необходим филмов екип от професионалисти, осветление, техника. Всичко това струва скъпо. Като начало обаче може да изпробва домашна любителска камера и средностатистически компютър с базов монтажен софтуер. Ами какво ще кажете за интерактивна инсталация? Все нови думи, форми на изкуство, които предполагат high-tech разработки. Благодарение на платформи с отворен код като Arduino, Pure Data или Processing, свързването на сензор към компютър е разбираемо за тийнейджър от кръжока по хоби роботика. Защо не и за художник?
Този съвременен подход е изход от финансовата дупка, в която обикновенно се намира авторът. Изход е от ограничаващите изразни средства, които са направени за комерсиалния пазар и се използват например за произвеждането на банери, а не за изкуство. Употребата на еднакви програми със сходни функции води до доста голяма материална прилика между работите на различни художници, а тяхното „творчество” се свежда до по-добрите умения в боравене с дадената програма.
Преди скулпторите са започвали своето обучение като първо са изработвали длетата, с които ще работят, живописците са забърквали боите си и всеки е имал тайна съставка при изработката, което го е отличавало на пазара. Днес длетата и боите са изместени от компютри и програми. DIY-електрониката и Open source платформите дават възможност кодът да бъде променян и по този начин да се изгради уникален индивидуален инструмент. Това може да е изхода от повтаряемостта и репродукционния характер на дигиталните технологии и определено е хвърлена ръкавица в двора на съвременното изкуство.
Използвани материали:
http://en.wikipedia.org/wiki/Do_it_yourself
http://en.wikipedia.org/wiki/DIY_ethic
http://www.opensource.org/
|
