"Интеракция чрез движение" е лаборатория, която цели да предизвика танцьори и пърформъри да погледнат под различен ъгъл едно представяне на живо. Това е средство, което разширява техните изразни средства, освобождава ги и едновременно с това им връзва ръцете. Едно предизвикателство, с което всеки по различен начин трябва да се справи.

Представянето на лабораторията "Интеракция чрез движение" пред публика ще е на 03/03 от 20ч. в Derida Dance Center, ул. Индустриална 11. Станете свидетели на част от работния процес на лаборатория “Интеракция чрез движение”.

Permalink | Leave a comment  »

Универсална среща, музей Есл, Виена 2011г.

Да свириш на художник, музей Есл, Виена, 2011г.

Разговор с Цветан Цветанов за наградата Есл, работите ми, които са изложени там и приключенията по реденето на една изложба в чужбина може да чуете на 23.02.2012г. след 21:30 в предаването Аларма по БНР.

Утре(11.02) заповядайте на форума "Погледи към финансирането в сферата на изкуството и културата". Ще изнеса кратка презентация на тема "Финансиране за едноличен художник", където ще споделя опита си по темата. Пълната програма на форума може да намерите на сайта на организаторите Панаоки. 

Permalink | Leave a comment  »

Permalink | Leave a comment  »

Permalink | Leave a comment  »

Permalink | Leave a comment  »

Permalink | Leave a comment  »

See the full gallery on Posterous

На 14ти ноември от 19 часа Игнайт София ще ни събере за втори път в клуб “Туинс” под мотото “Осветлете ни, но го направете бързо”.

След първия успешен Игнайт София, който се проведе като част от глобалната Игнайт седмица през февруари 2011, ви каним да участвате в Игнайт София #2.

Ще чуете презентации на Мартин Линков, Жюстин Томс, Георги Малчев, Рая Боюкова, Максим Гурвиц, Кирил Митов и Константин Христов.

Темите са разнообразни: храната, предприемачеството, трансформацията на градска среда или иновациите. Общото между тях е, че всички засягат пряко и нашето ежедневие.

• Мартин Линковще говори за това, колко небрежно се отнасяме към храната и респективно към здравето си.
• Предприемачеството като шанс за промяна, развитие и нови работни места е тема на презентацията на Жюстин Томс.
• Георги Малчев ще ни разкаже за начините да мотивираме хората около нас.
• Рая Боюкова е част от екипа на Трансформатори. Тя ще ни покаже, как да променяме средата около себе си към по-добро, въпреки всички трудности.
• В своята презентация “Disruptive Innovation”* Максим Гурвиц ще ни запознае с принципа на подривната технология като икономически модел, но и като начин на живот.
• Кирил Митов е убеден в ползата от принципа на килийното училище засъвременното ИТ образование. Според него много от проблемите на компютърното обучението са решими, ако по-големите ученици учат по-малките.
• Константин Христов е CEO at Favit Network и ще говори за структурата на съвременния интернет.

Игнайт събира презентации на различни теми. Всеки презентатор има 5 минути, за да сподели своите идеи, използвайки 20 слайда, които се сменят автоматично на всеки 15 секунди.

Игнайт е динамично събитие за маниаци, основано през 2006 в Сиатъл от O'Reilly Media и Makerbot.com. Вдъхновен от вечерите Печа Куче, Игнайт се провежда ежегодно в над 100 града по света, включително Хелзинки (Финландия), Париж (Франция), Ню Йорк (САЩ), а сега и София.

* Презентацията на Максим Гурвиц ще бъде на английски език. Поради динамичния формат на презентациите превод няма да има.

Игнайт София се организира от Симеон Янчев (robotev.com), Албена Баева (runabout.eu) и Рене Беекман (raakvlak.net).

снимка : Майк Симпсън, архив Георги Малчев

Permalink | Leave a comment  »

Permalink | Leave a comment  »

See the full gallery on Posterous

Permalink | Leave a comment  »

See the full gallery on Posterous

Permalink | Leave a comment  »

Пита ли сте се как работят плъзгащите  се врати, които се отварят сами? Този въпрос ме преследва от дете. Когато пораснах си измислих отговор, както предполагам правят повечето от вас. Елементарно е: има фотоклетка, която разбира, кога стоя пред вратата и дава сигнал, кога вратата да се отвори. Това обяснение обаче не отговаря на всички въпроси: Какво е фотоклетка? На кого дава сигнал? Как се задвижва вратата? В крайна сметка не е важно, дали този отговор е изчерпателен или дори верен, важното е да има обяснение. По същия начин си обясняваме как действат ключовете за включване и изключване на алармата при колите, парктроника  и много други от ежедневните удобства на съвременния живот.

Мисълта за вратите ме навестява и когато се опитам да обясня какво е това дигитално изкуство. Общото между дигиталното изкуство и вратите, които се отварят сами, е същото като общото между класицизма и руините. В картините на класицизма неминуемо има руини и природа. Защо е този интерес към развалините? Не само този период е концептуално свързан с преоткриването на античността – древните руини просто са били  навсякъде в Италия през 17-18ти век. Това е била типична гледка, тъй като археологията и реконструкцията още не са били така разпространени. Художника  се разхожда из полето и вижда руини, овчари и залез. О, колко красиво!, си казва и го скицира. Той отразява заобикалящата го действителност.

Какво е това, което заобикаля съвременния човек? Врати, които се отварят сами, екрани и дистанционни управления. Художника се разхожда из мола и хоп – закачалки за дрехи, която движи дрехите посредством конци. О, колко интересно! Дали да не го свържа с манипулативната политика на медиите, казва си и построява социално критична инсталация на тема „Медийната кукла на конци”.   

Навлизането на високи технологии в ежедневието променя начина, по-който зрителят възприема света. Логично е и изкуството да се промени. Част от по-възрастната аудитория се чувства откъсната от това, което вижда в галерите за съвременно изкуство. До голяма степен проблемът е в това, че тя се чувства откъсната и от технологиите в ежедневието си. Така че: Как всъщност работят самоотварящите се врати?

На една от последните изложби на дигитално изкуство, на която бях, наблюдавах много интересна ситуация. Момче на видими дванайсет години стоеше пред  една от видео-работите. Тя представляваше документален филм, направен на колажен принцип от снимки на интернет страници. Скоро на момчето му омръзна съдържанието и започна да докосва екрана и да се опитва да смени страницата. След като установи, че това не работи, бързо премина към следващата работа. Това е поколението, което може и да не разбира точно как работи тази технология, но вече интуитивно я ползва и търси. Това е неговата обкръжаваща действителност. Публиката винаги реагира на обкръжаващата я действителност – младите на едно, възрастните на друго.

Но как всъщност работят самоотварящите се врати? Измисленият, неточен отговор вече не ми е достатъчен. Като съвременен художник ми трябва и познанието за точната технология, която управлява процеса. Мнозина си казват – много е сложно, това е висока технология. Да, но и не: Този огън вече е откраднат от боговете благодарение на Ардуино. Тази малка, достъпна като цена платка-микроконтролер е изгубената брънка от веригата на обяснението. Ардуино изпълнява ролята на "мозъка" на роботи и интерактивни проекти, може да "усеща" заобикалящия го свят с помощта на различни сензори като звук, светлина, докосване, движение  и да реагира на промени в заобикалящата среда като задвижва електромотори и командва уреди, издаващи звук или светлина. С негова помощ е възможно да направиш така, че плъзгащите врати да се отварят сами.

Вече няма нужда от тайна, мистерия и измислени обяснения. Има поле за действие. За да работим като съвременни художници, трябва да сме адекватни на заобикалящата ни действителност. Живеем в дигиталната ера и за да не изтървем следващия зрител, за когото червен бутон, пускащ видеото в една инсталация, е не по-вълнуващо от дистанционното на телевизора, е важно да разширим познанията си. Ако се чудите от къде да започнете, тук, тук и тук се намират част от платформите с отворен код, а тук са началните курсове. Разбира се, вариантите са много и е трудно да се каже, от къде е най-добре да започнете. По-важното е обаче да се започне от някъде.

използвани материали:http://www.arduino.cc/playground/Bulgarian/KakvoeArduino

от Албена Баева

Permalink | Leave a comment  »

See the full gallery on Posterous

Permalink | Leave a comment  »

София е част от Доркбот още от 2004 година, когато Рене Беекман се захваща с организацията на събитието. Тогава презентатори са Боряна Драгоева, Димитър Пасалев, Желко Терзиев, Иван Бачев, Красимир Терзиев и Райна Маркова. Цялата организация е изнесена на ентусиазъм и собствени мускули. Срещите биват прекъснати за лятото и така и не продължават.

Тази година(2011), този месец(април) на 28ми от 19ч. Доркбот София, среща за хора с нетрадиционно мислене, ще бъдат подновени. Мястото е The Fridge, ул. Овче поле 122.  Този път към ентусиазмът Рене Беекман се присъединпва този на Симеон Янчев от Роботев, Наталия Тодорова от The Fridge и аз. 

Първите презентатори за 2011 година ще са Ангел Петков, Валентин Николов и Симеон Янчев.

Ангел Петков от Кинетик е художник, който изработва кинетични скулптори. Те са задвижвани от електричество, а понякога и контролирани от публиката. Той ще ни разкаже малко повече за това как работят тези подвижни скулптори.

Валентин Николов. Валентин има докторска степен по роботика. Занимава се с електроника и програмиране. Той ще ни представи темата „Киборги – митове или реалност”. По време на своята презентация ще ни покаже някой от проектите по биороботика, над които работи, един от които е хлебарка киборг.  

Симеон Янчев е основател на Роботев. Той ще говори на тема „Електроника и електричество за постигане на политически цели”. Той ще ни представи работата си по критическия пърформанс на руския художник бежанец Олег Мавромати. За да провери общественото мнението по въпроса и нагласите към модерното изкуство, Мавроматти създава онлайн пърформанса “Свой/Чужд”.

Доркбот София е отворена платформа. Всеки който иска да направи презентация  може да пише на имейла dorkbot@dorkbot.org със своето предложение. Целта на проекта е да да даде на творци/програмисти/инженери възможност да чуят неформалното мнение на своите колеги, да се създаде форум за представяне на нови произведения на изкуството/технологии/ софтуер/ хардуер, да помогне в установяването и поддържането на сътрудничество между хора от различни професионални области и интереси и да ни даде на всички възможност да видим интересните неща, върху които работят нашите съседи. 

картинката е от Adrian Ward

Permalink | Leave a comment  »

снимка: Здравко Димов

При една импровизация между движение, музика и визия обикновено липсва общо изразно средство. Проблемът бива решен като се обуславя йерархия и едното изкуство поема водещата роля, а другите са с поддържаща илюстративна функция. За да имаме пълноправна интеракция между трите изкуства ни трябва общ език под формата на нов тип смесени инструменти и интерфейси. Бержеронът е инструмент, който обединява звук, визия и движение в една обща интеракция. Той е допълнен от интерактивен костюм.

Електронно-дигиталният акордеон „Бержерон” позволява двуканална аудио-визуална интеракция. Чрез акордеона музикантът може да манипулира визията и обратното – вградените в костюма сензори позволяват на актьора да влияе на звука. “Натоварени” с чуждите изразни средства, музиката и визията се стремят да открият общ език и да проговорят на публиката с един глас.

Бержеронът се състои от саморъчно направен акордеон с вграден микроконтролер, сензори и уеб камера. Данните се обработват през софтуер, програмиран за целта на Puredata от Албена Баева.

Този инструмент беше изработен заедно с Андрония Попова (Насекомикс) за пърформанса „Експериментът Бержерон” на Runabout project.

Интерактивен дизайн и концепция: Албена Баева

В изработката участваха: Албена Баева, Петя Боюкова и Симеон Янчев. 

Permalink | Leave a comment  »

снимка: Здравко Димов

Обект стъкло, струни

Kомпютрите са средството, чрез което все по-често се създава, разпространява и показва изкуството – било то изобразително или музикално. Мишката и клавиатурата обаче не са достатъчно удобен интерфейс. Те не са конструирани за създаване на изкуство и не притежават богатството на един класически музикален инструмент, който предоставя много повече възможности за изпълнението. Когато компютърът е музикален инструментът, публиката никога не може да бъде сигурна дали изпълнителят свири или си проверява пощата. Това прави изпълнението непрозрачно, а авторът остава откъснат от произведението.

Електрическият стъклен бас е полупрозрачен, нереален – символ на информационния поток, който ни обкръжава и който структурира начина ни на живот и на мислене. Крехък и невидим, стъкленият бас има силата да контролира потока от звук и картини. Той не е инструмент, а посредник между музиканта и компютъра. Чрез него цялостта на твореца и изпълнението е възстановена.

Стъкленият бас е част от първите два пърформанса на Runabout project – поредица от интерактивни аудио-визуални пърформанси с постоянно сменящ се състав. Runabout е сътрудничество на музиканти и визуални художници, които изработват нови музикални инструменти и изследват границите между пърформанса, звука и визуалната интерпретация.

Стъкленият бас беше свързан интерактивно с визуалните и звуковите ефекти в пърформанса „Празно множество”. Това позволяваше на музиканта да управлява едновременно и двете изразни средства.

Интерактивен дизайн и концепция: Албена Баева

В изработката на инструмента участваха: Свилен Иванов, Албена Баева, Петя Боюкова, Андрей Иванов, Делян Манев. 

Permalink | Leave a comment  »

снимка: Здравко Димов 

Електро-акустично траш банджо

Обект, звукова инсталация

тава за печене на кекс, детско дайре, части от лавица за бижута

Теория на струните е модел от теоретичната физика. В основата на стандартния модел от физиката са елементарните частици. Според Теория на струните обаче, основните градивни частици на материалния свят са струни със свръхмикроскопични размери, които трептят със специфични резонансни честоти. Така всяка частица трябва да се възприема като трептящ обект вместо като точка. 

Траш-банджото цели да визуализира Теория на струните, като пресъздава продължителното трептене на елементарните частици.

Той е електро-акустичен струнен инструмент, който изпраща звукът от пика на струните обратно в тялото на инструмента. Вибрацията на струната се усилва през високоговорителя и той, на свой ред я предава обратно на струната. Това поражда нова вибрация в струната. Този безкраен цикъл е отразен от силен пулсиращ тон. Този тон започва, когатo някой от публиката дръпне струната и така стартира процеса.

В процеса на изработка участваха: Албена Баева, Халдор Улфарсон, Свилен Иванов 

Permalink | Leave a comment  »

При Pd започваш с осъзнаването на твоята цел. Тъй като няма готови инструменти, които можеш да използваш, ти си принуден да изградиш решението стъпка по стъпка като започнеш с проблема и продължиш с целенасочена стратегия. Понякога отговорът на проблема идва след няколко месец и се оказва, че е бил пред теб през цялото време – просто е трябвало да го дочакаш. Друг път взимаш решенията бързо, за да преминеш етапа, дори и да не са най-правилните. И в двата случая обаче ти си ръководен от твоя конкретен проблем и имаш свободата да изработиш най-подходящото решение.

Когато стартираш програмата пред теб се отваря празен бял прозорец...

Повече по темата  тук 

Permalink | Leave a comment  »

image: Consistencies - paths of improvisation

от Албена Баева

В ежедневието си импровизираме често - импровизиран бизнес разговор, импровизирано изпълнение на задача, при която липсват 2/3 от необходимите материали или импровизирано готвене с изостанали продукти от хладилника. Всичко, което правим на момента, без предварителен план, е импровизация. Като се има пред вид, че тук често плановете са по-скоро препоръчителни и никога последни, на практика да импровизираме е основна част от нашия опит.

Импровизацията като термин е обяснена в контекста на музиката и театъра. Там имаме солова импровизация или импровизация между повече от един участници, както и импровизация между повече от един участници, употребяващи различни изразни средства.

Какво всъщност се случва с двама музиканти, които импровизират заедно? Единият музикант обикновено разработва дадена тема спонтанно, подава на другия, който подхваща темата от там и я променя на момента, отправяйки предизвикателството обратно. Така всъщност единият изпълнител води, а другият слуша като двамата се редуват.

Когато прехвърлим обаче схемата при участници, използващи различни изразни средства, ситуацията се усложнява. Танцьорът например следи музиканта чрез ритъма и темата, докато музикантът интерпретира темата. До колко е възможно в подобна ситуация да се получи истински диалог? По-често се случва музикантът да импровизира мелодията, а танцьорът да импровизира на нейния ритъм. Така в случаите, когато говорим за взаимодействие между музика и визия, се оказва, че музиката води, а визията функционира повече или по-малко като фон. Ако комбинираме танц, видео и музика в един импровизационен пърформaнс например, ситуацията най-често е следната: Танцьорът следва музиката, докато видеото следва всички и въздейства като фон. Ако видеото е твърде активно, има опасност танцьорите в спектакъла да загубят своето физическо въздействие. Накрая се оказва, че при диалози между участници, използващи различни изразни средства, съществува своеобразна йерархия, която не позволява смяна на ролите на водене и следване в една импровизация.

Проблем при тези смесени импровизации е различният език на отделните самостоятелни форми на изкуство. Двама музиканти се разбират, защото използват един език – музиката. По същия начин се разбират и двама танцьори или актьори. Когато обаче разговорът е между хора, използващи различни езици, разбирането е сведено до следене на няколко общи за двата езика параметъра. Такъв параметър например е скоростта - изразно средство, присъстващо както в музиката, така и в танца или във видео изображението. Много други допирни точки, елементи от изграждането на един спектакъл, остават изолирани в конкретното изразно средство. Например жеста, движението, изображението са характерни и за музиканта, и за танцьора, и за художника. Жест има както в движението на лъка на цигуларя, така и чрез ръката на пърфомъра. Съществуват различни опити този жест да бъде още едно самостоятелно изразно средство. Keith McMillen например трансформират традиционния лък от цигулка в един нов музикален инструмент, който допълва цигулката. 

Смесването на различни изразни средства познаваме добре от съвременния театър. При него са разработени технически смесването на езиците, но единствено при ясна режисура и сценарий. Йерархията е тази, която помага на различните части от спектакъла да сформират едно цяло. Какво става, ако разрушим съществуващата йерархията? Ако няма сценарий, няма и водещо изкуство. Разрушаването на йерархията достатъчно ли би било? Нали все пак ни трябва друг език? Нека си представим импровизация, при която всеки един от различните участници разполага с достъп до другия език и му влияе. Спектакълът да е една импровизация между участниците, които играят помежду си, а не се подчиняват на предварително определен и репетиран сценарий.

Повечето от съвременните музиканти използват компютър или друг вид процесор, за да обогатят палитрата си от звуци, като създават и генерират нови тонове. Танцьорите на Troika Ranch използват компютър, за да разучат сложна хореография, създадена през компютърен софтуер. Много от съвременните художници експериментират с видео и фотография, които обработват отново на компютър. Именно компютърът е общото средство, което би ни помогнало да осъществим превода между различните езици. Остава само да се създаде интерфейс, който да обедини трите форми на изкуство през този компютър. Един инструмент, който да може да генерира и звук и визия, допълнен от система, която да регистрира движението и да го включва към общата картинка.

Подобна система изисква от актьорите-изпълнители много. Освен да научат как да използват подобен мощен интерфейс, те трябва да бъдат равностойни партньори и да участват в процеса на създаване не само на тяхното изкуство. Танцьорът ще създава звук с движенията си, а музикантът ще генерира освен тонове и изображения. Оказва се, че освен мощен интерфейс, са необходими и мултифункционални артисти. Когато започвах да се занимавам с изкуство, първо започнах да свиря на пиано, после на китара, а доста по-късно се захванах да рисувам и се насочих към изобразителните изкуства. В последствие разбрах, че голяма част от музикантите, които познавам, са рисували или имат интерес да рисуват, че по-голямата част от тях пишат, а много от художниците са свирили или все още свирят на музикален инструмент. Така че, в крайна сметка, различните езици в изкуството не са толкова различни.

Технически имаме възможност да обединим, в рамките на едно представление, звук, видео изображение, движение, текст, дори роботи. Създаването на необходимият интерфейс в днешно време е достъпен сценарий. Необходими са още и таланти с разнородни интереси. Подправките са в тенджерата, дали сме готови за този деликатес в България и кой ще е готвачът? Времето тепърва ще покаже.

Permalink | Leave a comment  »

Покрай дипломния си проект се сблъсках с проблема, какво всъщност прави една интеракция добра. Защо едни работи въздействат, а други омръзват на втората минута? Мисля, че Робърт Зелазни, давайки съвети на бъдещите писатели, беше казал „не подценявай читателя си”. Същото, разбира се, важи и за публиката на една изложба, пърформанс или презенация. Тъй като моят интерес тогава, а и сега е силно насочен към интерактивното изкуство, искам да споделя, какви бяха съветите по темата в „Да програмираш интеракция” на Джошуа Нобъл (Programming interactivity, J. Noble).

Една интерактивна система обикновено се състои от потребител и система. Интеракция е активната обмяна на информация между тези двама участника. Според различните възможности за обмен на информация може да различим няколко нива на интеракция:

Контрол: Първото нещо, от което потребителят има нужда, е контрол над системата. Допълнително ниво на контрол се създава, когато потребителят има възможност да превърта или променя скороста на потока от информация. Това му позволява да търси информацията, която му е нужна, и да пропуска излишната – подобно на функцията „превъртане” (scroll) в уеб страниците.

Задача - отговор: Интеракцията поставя на потребителя задача, чието изпълнение  ще доведе до значителна промяна в системата. Целта е да се измисли начин, по който системата да отговори. Както например във видео инсталацията „Close up” на Р.L. Hеmmer: когато зрителят се приближи до екрана, започва определено видео; когато няма зрител, видеото е на пауза.

Отговор - нова задача: Вече имаме основната интеракция, въпросът е, как да я направим по-сложна. Можем например да създадем модел на управление, при който потребителят да комуникира със системата. Тя трябва да му отвърне по начин, който ще му даде възможност да продължи с изпълнението на нова задача. Ако вземем горния пример с видео инсталацията на Хамър, новата задача се състои в промяна на видеото според позицията на зрителя в пространството. Новата задача на потребителя в  случая е да се движи по различен начин.

Разговор: Най-високото ниво на интеракция е пълноправният разговор. Това е нещо, което хората са усъвършенствали с векове. Сам по себе си разговорът е толкова сложен, че все още трудно би могъл да бъде проведен между човек и машина. Това не означава, разбира се, че не трябва да се целим към това. Роботът Леонардо, разработен от екип на Media Lab, съчетава в себе си високо технологични разработки и психологически анализ на поведението. Резултатът е робот, който успешно симулира емоционален разговор.

Думата интеракция е използвана без реална нужда в някои текстове на тема съвременно изкуство у нас – описаните работи просто не отговарят на условията за една интеракция. Това води до размиване на смисъла на понятието и го превръща в дума фантом – мистична, привлекателна и абсурдна. Книгата на Нобъл ми беше изключително полезна в това, да не се чувствам застрашена от фантома на съвременното изкуство, а напротив – бързо да разпознавам неговите фалшификати.

Permalink | Leave a comment  »

See the full gallery on Posterous

19ти декември 2010 от 20:00 часа е последното шоу за тази година.Албена Баева и Сергей Глинков ще импровизират в “Да изсвириш Бержерон” в клуб After Art на ул. Искър 11 в София. 

 19th of december 2010 at 20:00h is the last show for this year. Albena Baeva and Segey Glinkov will improvise “Playing the Bergeron” at the bar After Art, str. Iskar 11, Sofia. 

още на/ more at: runabout project

Permalink | Leave a comment  »