albena baeva

madness will save the world

Playing the artist

(download)

 

 

English version below

 

 

Да свириш на художник

Работата беше представена за пръв път на изложбата на победителите в Essl Art Award, в музей Есл, Клостърнойбург, Австрия

От стената те наблюдават видео портрети на млади мъже или жени, а табелите в ръцете им ги афишират като музиканти, режисьори, художници, писатели, сценографи… Пред тях е поставена боксова круша, която чака да бъде ударена. Всеки удар от публиката кара младите автори от прожекцията да викат. Колкото по-силно и бързо зрителят удря боксовата круша, толкова по-чести и пронизителни са писъците на заснетите творци. Те изпълват галерийното пространство и стряскат другите посетители. От интеракцията на зрител и работа се ражда музика от крясъци, а боксовата круша е превърната в инструмент за свирене на художници.

“Да свириш на художник” е интерактивна работа, която от една страна разглежда отношението на обществото ни към културата, а от друга темата за подтиснатата агресия. Зрителят, който удря крушата, ще трябва да чуе виковете на младите автори, въпреки че не той е причина за гнева им. Така агресията се превръща в инструмент за критика.

 

Творците от прожекцията викат като реакция на средата, в която живеят. Често художниците твърдят, че да правят изкуство е тяхна вътрешна потребност и че ще продължават да творят независимо от обстоятелствата. Все по-трудно за тях е обаче да намерят баланса между оцеляване и финансиране на произведенията си. Липсата на културна политика, възможност за професионално развитие и шанс за финансова самостоятелност ги поставят в ситуация на обществена ненужност. Това поражда в тях чувство на незадоволеност и унижение, които прерастват в агресия.

 

Друг аспект от работата е свързан с темата за подтиснатата агресията. Хората, които са малтретирани, обикновено не реагират спрямо виновника, а крият унижението си от обществото. Съвременното цивилизовано общество отрича агресията и нейната вторична проява  ­­– насилието. В ежедневието си обаче сме подложени на постоянно генериране и изхвърляне на агресия. Амбицията на работното пространство, незадоволеността от липсата на оценка, невъзможността да се справим с наложеното ни темпо генерират в нас агресия.

Тя не може да бъде изхвърлена на работното място, където би била опасна за кариерата, а бива събирана, подтискана и изхвърляна в други ситуации ­­– например при скандал с продавачката на пазара.

В “Да свириш на художник” публиката удря боксовата круша, за да измери силата си, а в отговор творците викат, за да изхвърлят натрупалият се подтиснат гняв. Без видима причинно-следствена връзка двете групи преживяват агресията като процес и реакция.

 

Playing the artist

The work was first presented at Essl Art Award winners exhibition in Essl Museum, Klosterneuburg, Austria


Young men and women stare at you from the wall. The signs they hold in their hands tell us these are artists, directors, musicians, stage designers and writers. A punching ball that is placed in front of the video awaits being hit. Every hit of the punching ball, causes the artists portrayed in the video to scream. The harder the hit, the more intense they scream. Until they have filled the gallery space and startled every single visitor in it. The interaction between the viewer and the work forms a music of screams, where the punching ball becomes an instrument to 'play artists'.
 
Playing the Artist is an interactive work, which reflects on the  themes of society's attitude towards culture on the one hand, and that of suppressed aggression in society on the other. The viewer who hits the punching ball, is confronted with the screams of the artists even though he is not the cause of their anger. Aggression becomes an instrument of critique.
 
The screams of the artists in the video are a reaction to the environment in which they live. Artists create their art because they have the inner need to do so and say that they will continue creating art despite the circumstances. Finding the balance between survival and funding their work is becoming increasingly difficult. The lack of a cultural policy, of opportunities for professional development and a chance to achieve financial independence, leaves them in a situation of public irrelevance. The resulting dissatisfaction and humiliation becomes aggression.
 
At a different level, the work deals with the topic of suppressed aggression. Victims of violence generally do not react against their aggressor, but try to hide their humiliation even from society. Contemporary civilized society rejects aggression and its secondary manifestation as violence. Our daily lives, however, are subjected to constant cycles of build-up and release of aggression. The ambitions of the workplace that go unrewarded, the inability to deal with strain that is imposed on us, generate aggression. This can not be released at the workplace where it could harm one's career, but collected, suppressed, and finally released in some other situation, like a row with a saleslady at the market.
 
In Playing the Artist, viewers hit the punching ball to measure their strength, and in response the artists scream, to release suppressed aggression. Even without a real causal connection, audience and artists experience it as process and reaction.

 
Posterous theme by Cory Watilo